ivo_panov написа:
Никой никъде не споменава, че 2.4, 2.5, както и дизелите обичат при повечко юркане да късат разпределителни валове, откъм водната помпа... Както и че там има една демпферна гумирана шайба, която също не е сред най-здравите неща отпред. Както и шлиците на въпросния вал също заминават понякога, ако се изхитриш да сложиш обикновена шайба. Добре е да се знае това от колегата.
2.2 моторите са по-подходящи за хора, които обичат да карат с 200 по магистралата, без да му мислят много-много .Проблема с валовете при тях го няма, но има други - например те са карбураторни и доста чувствителни на запушване на карбуратора и т.н. Доста пъргави, бързооборотни, много икономични - за последното мога да спомена разхода си с 4 човека, натъпкан с багаж на връщане от морето със скорост от 130 до 190км/час на места. 7.38/100 бензин. Имат макар и мноого рядко версии със компресор, който доста увеличава мощността. Двигателя е много лек, алуминиев, а за кубатурата и горивната си система е повече от добър и непретенциозен. Най-хубавото им качество е че дори и да се случи нещо, на някои рена и волва двигателя е същия, тоест няма абсолютно никакъв проблем с частите, и се ремонтират сравнително лесно, според мойте разбирания. За поддръжка също не са никак тежки.
2.5 (2.4) бензинките - абсолютно идиотоустойчив двигател, изключвайки споменатите по-горе дефекти, които спокойно могат да те зарежат на пътя. Огромен въртящ момент, достатъчно коне, и по-ниски обороти - за разлика от 2.2 версията за която 8000 об/мин не са и особен проблем, този трудно може да се развърти повече от 5500 об/мин. Компенсира се от големия въртящ момент, разбира се, но все пак, тъй като имам известен опит с такъв двигател, някак си го чувствам муден, незнам защо. Двигателя е доста тежък - чугунен блок и за дизелите и за бензините, тампоните като че ли по-бързо си отиват, разхода е сравнително висок - по бледи спомени, нещо от типа на около 16-17 в София. Турбинираните версии са доста прилични и приятни, но от моя гледна точка предпочитам 2.2 компресор, може би защото съм по-млад и звука ми харесва повече.
Дизелите - на основа бензинки 2.5, чугунени блокове, не са много тихи, но пък са много приятни за слушане, много меко щракат:). Имат версии със ангренажни колела, и със ремък, като на по-новите коли. Имат си разбира присъщи на старите дизели проблеми - необходим им е сериозен акумулатор, тъй като стартерите са им без редуктор, с една дума абсолютно класически дизел, пали като камион и се гаси като камион(почти). Тези двигатели много ги уважавам - зимата загряват за нула време, въобще не им пука с какво масло ги караш, нито как ще ги запалиш - тези с колелата се палят без ядове и с дърпане ако се наложи. Тези с ремъците - ами може и да прескочи някой зъб. Проблемите със разпределителните валове при тях като че ли са по-изразени, тъй като работят по-детонационно и твърдо. Турбинираните дизели правят на пух и прах почти всичко на пътя, в класа си. Разхода им е повече от добър - зависи как го караш между 6.5 и 7.5 горе долу по спомени. Имат понякога проблеми със стартера - ако двигателя поради някаква причина не може да запали веднага, при последващо въртене стартера загрява ужасно, и не един и два стартера съм виждал изгорели. Ако има хлабава връзка на шалтера на бендикса, направо се топи там от загряването. С един колега от форума съвсем наскоро имахме такава случка и едвам запалихме някак си колата. Особено тези стартери на Paris-Rone - те горят повечко, стартерите дюселер като че ли по-издържат. Затова трябва да се изчаква да поизстинат, между опитите за палене.
Като заключение мога да кажа че 2.2 и 2.5 са двигатели, нямащи съвършено нищо общо. Всеки казва 2.2 не взимай и т.н. И аз мислех така, даже го гледах с особено пренебрежение, беше леко блокирал, като взех мойта кочина, но се оказа че малкият мотор на СХ е жив и темпераментен двигател, доста-доста по-добър от това, което мислех че е. Практически сега не искам да го сменявам изобщо със 2.5. Единствено бих му сложил инжекция от рено еспейс, и то само за да видя дали мога да му направя истински ППХ. (принудителен празен ход). Нито един двигател на СХ не може да покаже някакви сериозни проблеми, че да го изхвърлиш, или да те зареже ей-така. Споменах за валовете, защото вече имах един път преди години удоволствието лампите вътре да ми светнат, и да гледам как двигателя работи, ама нито едно ремъчно колело не се върти...Бащата и той каза че в сервиза на Ситроен в немско редовно са му идвали 2.5-ци дизел и бензин за смяна на този вал, и много рядко 2.2, и то предимно за регулировки и обслужване.
За хидравликата - ами най-сериозното за което се сещам, е да гледаш да е здрава рейката и ДИРАВИ-то - доста са скъпи, Наско от райска градина е специалист по тези автомобили и всичко по тях, може да те светне колко струва ремонта на рейката. СХ има сравнително проста хидравлика, с изключение на този възел, съответно гледаш да няма изгнили тръбички, които да те зарежат в движение. Внимание обърни на двата паяка на хидравликата - гумените маркучи, които връщат излишното масло във резервоара на хидравликата. Оригиналните се сменят на 7 години, всички следващи - на 5. Това е по книжка, иначе моите са на 20 години, и вече са побългарени леко на едно място
Криза. Като цяло хидравликата не е никак проблемна, както при доста по-новите ситроени.
Купето - серия 1 е с доста здрави купета, но пък за сметка на това недобре защитени от корозия - най-често гният на праговете, отпред под фаровете има едни ламарини, пода отпред в краката на шофьора страда също. Вратите имат едни гуми отдолу, от които изгниват за отрицателно време. Броните са от неръждавейка, много здрава, с чук съм пробвал да изправя една такава и чука отскача като гумен. Серия 2 - купетата са доста по-добре защитени, на някои места даже са изпълнени различно от серия 1. Броните са пластмасови, и са .... абе тънка пластмаса, пръстите потъват като натиснеш. Ламарината на купето като че ли също е по-тънка малко. Те гният предимно в краката на шофьора - винаги тръгват оттам. Недобре поставено уплътнение в завода, може да пропусне вода към левият праг, задната врата, и да загние там, но лесно се оправя. Всъщност серия 2 гние там, където има удар и е нарушено покритието - това от моята съм го забелязал. Задните капаци на всичките Сх-ове гният долу в ръбовете, мисля че почти няма Сх дето да няма ръжда там. Предите капаци тръгват от веждите над фаровете, и там гният като цяло. Шаситата са доста дебели и здрави, предният и задният кош не гният, проблеми има с гредите отдолу - много често задират, тъй като колата е ниска, и съответно загниват. Серия 2 е с повечко електроника, която е стабилна като цяло, ел. инсталацията ако никой не я е пипал, не дава съвършено никакви ядове, или аз съм карък и съм уцелил хубава бройка. Има понякога проблем с регулатора на температурата в купето- изгаря. Ако не си играеш с копчето за регулиране на височината - моторчето, което прави това е възможно да клеяса и да изгори... Много важно за всичките модели - шалтера за перката на радиатора обикновено първи се прецаква, което води до прегряване на двигателя.
И все пак СХ е доста индивидуален автомобил, имам чувството че всяка бройка е различна с нещо. Сигурно има още 145563 дреболии, но за 36-годишен автомобил толкова. Просто огледай твоята, и ако ти хване окото - не му мисли.
Както един колега от форума се беше изразил един път - много трудно СХ може така да се счупи, или изгние, че да е невъзстановим.
На тая кола екстрите не са и кой знае колко повече от на един ситроен Ах ТЗХ например, но самият автомобил е така добре изпълнен, и така радва при шофиране, и такова чувство дава на пътя, че просто той е една огромна ЕКСТРА. Всъщност на мен изобщо не ми липсва нито климатика, нито круиз-контрола, нито АБС-а - изобщо даже не се сещам за тях, когато съм зад волана. Достатъчно е да изсвисти няколко пъти волана, и вече усещаш как за да ти е гот, работят 1000 различни системи, в пълен синхрон една с друга.
П.П. Те тия дето им викат "таратайки", най-често ближат рани след някоя среща с СХ, и се оправдават с меки гуми, или други подобни глупости
)
)
)
)
Иво и Евгени успяха да обяснят по - обстойно от мен , вариантите на модела 
! 
изключително изчерпателни са
да добавя - реално двигателите на СХ от-до са добре преоразмерени като ресурс и са гьонски здрави, независимо дали са 2.0 и 2.2 на Рено или 2.4, 2.5 на Ситроен - просто избираш стил на каране и си взимаш един запазеничък екземпляр от чужбина (Германия, Холандия, Белгия, Франция, Швейцария и т.н., само не Италия или Испания) 
.